Search
  • All Search Results
  • Books
  • Users
  • Groups
  • FAQs

ЗАПИСКИ ОТ СЕЛСКАТА КРЪЧМА

Част 1 By:
ЗАПИСКИ ОТ СЕЛСКАТА КРЪЧМА
Селото е живо и все още ражда, освен храна, и всевъзможни житейски истории. Те, заедно с доматите, магданозът и агнешкото, правят истинския вкус на живота.
За разлика от разглезените тревомани и интелектуалци по градовете, аз смятам, че запустялата провинция и хората, които произвеждат храни, ще си върнат вниманието на обществото. Макар и по болезнен начин. Защото витрините не се ядат, нито рекламните брошури стават за салата.
Нямам нищо против лукса, но скоро модата на огледалните прозорци и марковите дрехи ще бъде засенчена от лукса да ядеш истинска и качествена храна. Ако я имаш.
Добре дошли в това сборно село с истински истории – такива каквито съм ги записвал в годините. И които продължавам да събирам с удоволствие.
ТЕ СА БРУТАЛНО ОТКРОВЕНИ
В тях има много сексуални теми, защото хората по селата нямат фалшивата свенливост на гражданята. Там водят кравата на бик или на ветеринар, заплождат прасето, магарето, козата. Пред очите им петелът всеки ден по много пъти разкряква кокошките със своята съпружеска преданост, а кочът мърля овцете, когато овулацията им го поиска.
Сексът на село е част от бита както за хората, така и за животните. Той не е интимно преживяване, каквото е в лицемерните покои на апартаментите и редакциите. А е просто събитие, с което се поддържа животът.
Разказването на подобни истории е откровеност, а не бруталност. Вулгарен е цинизмът на политиците, на педофилите, фетишистите и всякаквите извратеняци, с които са опаразитени големите градове.
Където гледащи порно чиновници, издатели, критици и редактори, смучещи нощем силиконовите си вибратори, ахкат престорено: „Ааууу ... това с чукането на козата е много грубо!”
Мили мои, а сексът с гумена кукла, с двуглав латексов змей, с вагинален паяк (с каквито са пълни гардеробите ви), какво е? Поезия ли е? Или Ода на невинността ?!
ТЕ СА ЖЕСТОКИ
В тези истории има много грубости и много стресиращи картини. За които са ми правили бележки: „О не бива толкова директно, това е много хард. Moже и без тази кръв...”
Сякаш аз съм ги режисирал или измислил, а не суровият делник на селото.
За такива моралисти и нежни души, съществува само сервирането на пилешкото на масата. Само че кулинарните изтънчености вкъщи и в ресторантите не започват от хладилника, а от поточната линия в кланицата, където, при срещата с модерния циркулярен трион, хиляди кокошки губят уникалния си живот и глави.
За да стигне една мръвка до сатенените покривки и свещи на масата, ветеринарят трябва да бръкне с найлонова ръкавица във вагината на кравата и да се омаже до рамото, а после роденото теле да бъде брутално убито за „промишлени цели”.
Е, ако в града може с идиотско лицемерие да се абстрахираме от технологията на смъртта и на храните, то на село, за да ядеш бульон, често трябва да сложиш сам петела на дръвника. Или да гледаш как баба ти се е надупила, за да сади краставици.
Според мен, скандалното е, не в това да описваш натуралните неща в селското ежедневие, а в това да си слагаш главата под меката градска възглавн

This eBook is available at the following stores (among others):

and in many other eBook-stores

$0.99
Posts and Comments
To ensure optimal functioning, our website uses cookies. By using the website you agree to the use of cookies. More info
OK
Top of page
No Thumbnail Remove gq581099341be35_1409222939.2788319588 978-3-7368-7956-0 Please choose a reason Please enter the place in the book. en en_US